Постинг
31.10.2012 19:30 -
Молитва през октомври
Господи,
"Какво е времето в Теб ?"
Октомври по нашите ширини събира килограм дъжд, една чаена чаша лято, около дузина цветни лехи и щипка зима. Има от всеки сезон за вкус.
Твърдя, че времето ми е приятел, вероятно защото не го познавам.
Времето минава над мен като въжен лифт. Слизам да подреждам впечатления и се качвам в движение със закъснение, пропуснала желаната седалка.
Времето пътува. Пътуват и мислите ми с желание да го настигнат, събрали в себе си разнообразието на октомврийските нюанси.
Иска ми се да ти кажа "Нека си говорим!"
Ако бях индианка от племето пираха, щях да кажа " Отивам в гората, за да се страхувам и донеса малко дивеч ", като християнка това перефразирано ще бъде " Пази ме в гарата и ми помогни да донеса малко дивеч" и така ще възложа работата на Теб. Но, не заради това искам да си говорим.
Искам да си говорим заради изразните средства, които ти ползваш.
Думите са моментни снимки на състояние, стилизирани образи на мислите ни, тонът, паузите и погледът дават нюанс и на чувство и това е всичко което умеем да ползваме в комуникацията. Но въпреки това тя ни развива дава ни начин да усещаме налягането в дълбочината и ширината на височината.
А, ти ползваш целия познат ми свят като изразно средство, общуването с Теб всеки път е като мигът за който за пръв път видях фонтана Ди Треви.
Понеже с тази молитва почти заприличах на Алиса, която само иска да стигне Някъде, ще побързам да Те помоля, преди да дойде Котката и да сложи времето отново в темата:
Моля, те говори ми, Аз те слушам ..
"Какво е времето в Теб ?"
Октомври по нашите ширини събира килограм дъжд, една чаена чаша лято, около дузина цветни лехи и щипка зима. Има от всеки сезон за вкус.
Твърдя, че времето ми е приятел, вероятно защото не го познавам.
Времето минава над мен като въжен лифт. Слизам да подреждам впечатления и се качвам в движение със закъснение, пропуснала желаната седалка.
Времето пътува. Пътуват и мислите ми с желание да го настигнат, събрали в себе си разнообразието на октомврийските нюанси.
Иска ми се да ти кажа "Нека си говорим!"
Ако бях индианка от племето пираха, щях да кажа " Отивам в гората, за да се страхувам и донеса малко дивеч ", като християнка това перефразирано ще бъде " Пази ме в гарата и ми помогни да донеса малко дивеч" и така ще възложа работата на Теб. Но, не заради това искам да си говорим.
Искам да си говорим заради изразните средства, които ти ползваш.
Думите са моментни снимки на състояние, стилизирани образи на мислите ни, тонът, паузите и погледът дават нюанс и на чувство и това е всичко което умеем да ползваме в комуникацията. Но въпреки това тя ни развива дава ни начин да усещаме налягането в дълбочината и ширината на височината.
А, ти ползваш целия познат ми свят като изразно средство, общуването с Теб всеки път е като мигът за който за пръв път видях фонтана Ди Треви.
Понеже с тази молитва почти заприличах на Алиса, която само иска да стигне Някъде, ще побързам да Те помоля, преди да дойде Котката и да сложи времето отново в темата:
Моля, те говори ми, Аз те слушам ..
1.
анонимен -
Аз никога не съм виждала фонтана Ди ...
31.10.2012 21:01
31.10.2012 21:01
Аз никога не съм виждала фонтана Ди Треви и може би никога няма да видя, но знам че съм част от енергията на човечеството, малка частица галактически източник на светлина...
цитирайАнонимна, че индианците от племето пираха щяха да ни помислят за обезумели обладани от духове, те няма как да разберат нито едно абстрактно понятие, но пък това не им пречи да са щастливи. Ето това му е хубавото на този свят - разнообразието :-)
цитирай