Господи,
Застанала съм на брега на  едно езеро и майсторя хартиени лодки. Във всяка лодка пускам по едно желание. Задавам им курс към изпълнение на желанието. Когато ги считам за устойчиви ги пускам да плават. Наблюдавам ги. Обикновено си стоят там и се клатушкат с цялото си великолепие от мокра хартия на черни букви погълната от себе си като Изпълнител на мисия.
Дразнят ме.
Изобщо не разбират, че съм ги пуснала за да стигнат до другия бряг.
Събличам се и започвам да развявам дрехата си - създавам въздушен поток.
Мисля си: " Аз съм Повелителят на Ветровете и ще ги отвея до крайната им точка. "
А, те се  поклащат  като дебели жени и пак си стоят там, докато водата се вмъква в тях и бавно ги превзема. 
Чувството ми за  контрол кипи, разлива се по брега и изчезва пак там като морска пяна. 

Действайки към изпънение на целта си, сгъвам хартиени лодки и мога само да работя за тяхната водонепропускливост и плавучест, но веднъж пусна ли ги не мога да ги контролирам. 
Днес пускам желанието си контрол в една хартиена лодка и му махам с ръка от брега.
 
Днес те моля, да довееш Попътен вятър за моите лодки .. защото Ти си Повелителят на Ветровете !
И нека бъде волята Ти!

Нека бъде волята Му във всичко, и да те благослови, с попътен вятър!